БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА над 69 лв. | СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС: 0888 819 588
BGN
  • BGN
  • EUR
Botanic - Bland - стрес, напрежение, безпокойство, ускорен пулс, главоболие от напрежение.

Botanic - Bland - стрес, напрежение, безпокойство, ускорен пулс, главоболие от напрежение.

Цена:9.00 лв.
Код: Botanic - Bland

Bland е комбинация от висококачествени екстракти. Маточината и Лавандулата действат благоприятно на нервната система и сърцето в състояние на стрес и безпокойство. Покълналият ечемичен зародиш съдържа важните при стрес витамини от група В и минералите калий и магнезий.

Дозировка: 3 пъти дневно по 1-2 таблетки.

Взаимодействия с лекарства, храни и противопоказания: Не са установени в посочените дози.

Екстракти и механизъм на действие:

Маточина:

Билката съдържа флаваноиди, танини и фенолни киселини. Етеричното масло е малки количества и е сред най-скъпите, заради ниския добив.

Множество експерименти са показали категорично възможностите на растението  да облекчава коремни спазми и да подпомага храносмилането. Според германски проучвания от 2001 г., маточината подобрява състоянието на депресия. Използва се при нервност.

Испанска статия, публикувана през 2001 г., документира употребата на маточината при хиперактивни деца с неустойчиво внимание.

Притежава седативно, хипотензивон, спазмолитично и карминативно действие. Установено е, че влияе благоприятно върху храносмилателната и сърдечната дейност и има антиаритмично и антиконвулсивно действие.

Лавандула:

Съдържа етерично масло, сапонини, глюкозиди, танини, захари, антоциани, имнерални соли, органични киселини.

Действа седативно (успокояващо), спазмолитично, болкоуспояващо и антисептично.

Ечемичен зародиш:

Ечемичният зародиш съдържа важните при стрес витамини от група В и минералите калий и магнезий, които се изчерпват бързо при наличие на стресови фактори и в същото време са необходими на организма за активиране на защитните му механизми.

Опаковка: 30 таблети.

  • Поръчай за 69.00 лв. + Купете Botanic - Bland - стрес, напрежение, безпокойство, ускорен пулс, главоболие от напрежение. или друг продукт от нашата промоционална секция за да получите безплатна доставка.
  • Поръчай за 69.00 лв. + Купете Botanic - Bland - стрес, напрежение, безпокойство, ускорен пулс, главоболие от напрежение. или друг продукт от нашата промоционална секция за да получите безплатна доставка.
Брой:
Оцени продукта
Добави в Любими

Експресна поръчка без регистрация

Само попълнете 2 полета
Ние ще се свържем с вас в рамките на работния ден.

Обща информация:

Тревожност

Тревожността е много по-чест проблем, отколкото се смяташе преди. Тя засяга хора от пубертета, през цялата средна до третата възраст. Жените, страдащи от нея, са два пъти повече от мъжете, макар че може би всъщност разликата не е толкова голяма - психолозите смятат, че мъжете са далеч по-малко склонни да споделят или дори да признаят, че имат проблем от такова естество.

Тревожността може да бъде остра или хронична. Острата се проявява в така наречените панически пристъпи. Наблюдава се, когато естествената реакция на организма „бий се или бягай" се проявява в неправилен момент - сложна, неволна физиологична реакция, при която организмът се приготвя да посрещне кризисна ситуация. Стресът води до отделяне на повече надбъбречни хормони, най-вече адреналин. Повишеното отделяне на адреналин ускорява метаболизма на белтъчините, мазнините и въглехидратите, за да се произведе бързо енергия, която организмът да може да използва. Мускулите се напрягат, пулсът и дишането се учестяват. Променя се дори леко съставът на кръвта, така че да се съсирва по-лесно.

При опасност от рода на нападение, злополука или природно бедствие, подобна реакция е напълно нормална и способства за оцеляването. През останалото време, симптомите, причинявани от повишеното отделяне на адреналин, водят до изтощение и страх. Хората, които често получават пристъпи на паника, са обзети от усещане за надвиснала опасност или смърт, а това не им позволява да мислят ясно. Пристъпът на паника може да бъде придружен също от задъхване, задушаващо, клаустрофобно усещане, сърцебиене, болки в гърдите, световъртеж, горещи и/или студени вълни, треперене, изтръпване в крайниците, изпотяване, гадене, усещане за нереалност и изкривяване на чувството за време. Заболяването може в далечен план да има и кумулативен ефект от рода но общи болки и оплаквания, потреперване и скованост на мускулите, депресия, безсъние, кошмари, ранно събуждане, намалено либидо и необичайно усещане за напрежение и неспособност за отпускане. При жените може да се появят промени в менструалния цикъл и влошаване на ПМС.

Пристъпите на паника обикновено са кратки и силни. Могат да се появят по всяко време на деня или нощта и да траят от няколко секунди до половин час. На болния често му се струва, че са много по-продължителни. Струва му се, че получава инфаркт или инсулт. Самите пристъпи са крайно непредсказуеми - някои хора ги получават веднъж на няколко седмици, други могат да имат по няколко на ден. Нерядко пристъпите се провокират от стреса (съзнателен или несъзнателен) или от определени емоции, но могат да бъдат и реакция на определени храни, медикаменти или съпътстващи заболявания. При тези хора, обикновено се наблюдават хранителна алергия и хипогликемия, които могат да отключат пристъпа. Може да започне след прием или злоупотреба с продукти, съдържащи кофеин като например чай или кафе. Някои пристъпи настъпват без видима причина. Непредсказуемостта прави паническите атаки още по-неприятни.

Много болни с остро паническо разстройство се страхуват да останат сами или да посещават обществени места поради опасността от пристъп. Разбира се, това само повишава тревожността и налага допълнителни ограничения в живота им. Много психолози вярват, че поне в някои от случаите пристъпите се индуцират сами, т.е. се отключват поради страха от тях.

В продължение на години на паническите пристъпи се е гледало като на психосоматичен проблем. Множество изследвания сочат обаче, че заболяването може да има органична основа. Много специалисти вярват, че паническите пристъпи се дължат на нарушение в химическите процеси на главния мозък, при което той изпраща и получава фалшиви „сигнали за тревога". Повишената активност на някои области на мозъка води до освобождаване на норепинефрин, който ускорява пулса и дишането и повишава кръвното налягане - типични признаци на паническия пристъп. Според учени от клиниката „Мейо", между 10 и 20% от американците получават панически пристъпи поне веднъж в живота си. Заболяването е вече признато за потенциално инвалидизиращо, но лечимо.

Хроничната тревожност е по-лека и по-генерализирана форма на заболяването. Много хора изпитват неясно тревожно усещане през по-голямата част от времето, но интензитетът на усещането не достига степента, характерна за пристъпи. Тези болни се чувстват постоянно неспокойни, особено в присъствието на други хора и се стряскат лесно. При пациентите с такава форма на заболяването често се наблюдава главоболие и постоянна умора. Хроничната тревожност може да се прояви на всяка възраст, но типично началото й е в двадесетте или тридесетте години от живота. При някои хора с хронична тревожност се наблюдават и панически пристъпи.

Тревожността може в някаква степен да е наследствена. Някои случаи се свързват с относително безобидна сърдечна аномалия, наречена митрален пролапс. Тревожността се проявява по различен начин, но лекарите са единодушни, че тревожното състояние се засилва от конфликти - вътрешни или междуличностни.

Стрес

С термина „стрес" се обозначава всяка реакция на физически, умствен или емоционален дразнител, който нарушава естественото равновесие на организма. Стрес носи всяка промяна, независимо дали е добра или лоша. Тревогите носят стрес. Всъщност стресът е неизбежен придружител на живота. Той може да се дължи на много причини, както физически, така и психически. Напрежението и сроковете в работата, проблемите с близките, необходимостта да се плащат сметките и подготовката за ваканциите за мнозина са очевидни източници на стрес. Други, по-малко очевидни са всекидневното общуване с много хора, шумът, движението по пътищата, болката, високите и ниските атмосферни температури, дори и радостни събития като новата работа и раждането или осиновяването на дете. Претоварването с работа, недоспиването, физическите заболявания и прекаляването с алкохола и пушенето са често срещани физически фактори, които подлагат на стрес организма. Прекомерната отдаденост на работата, недоспиването и физическите заболявания подлагат на стрес организма. Някои хора дори сами си го създават - когато в живота им няма никакви обективни проблеми, не намират за какво да се тревожат. При тях това е нещо като пристрастяване към стреса.

Някои хора се справят добре със стреса. На други той влияе крайно негативно. Стресът може да причини умора, хронични главоболия, раздразнителност, промени в апетита, отслабване на паметта, ниско самочувствие, затваряне в себе си, скърцане със зъби, изстиване на ръцете, високо кръвно налягане, повърхностно дишане, нервни потрепвания, понижено либидо, безсъние и други промени в свързаните със съня навици и/или стомашно-чревни заболявания. Стресът е отлична предпоставка за болести. Според учените, той допринася за 80% от всички важни заболявания, включително сърдечно-съдовите, рака, ендокринните и обменните разстройства, кожните болести и всевъзможни инфекции. Много психиатри смятат, че повечето случаи на болки в гърба - едно от най-честите оплаквания са свързани със стреса. Той е предпоставка и за психически проблеми като тревожност и депресия.

Макар че мнозина смятат стреса за психически проблем, той има реални физически измерения. Организмът реагира с редица физиологични промени, включително засилено отделяне на адреналин, повишаване на кръвното налягане, ускоряване на пулса и напрягане на мускулите. Храносмилането се забавя или спира, мазнините и захарите се освобождават от депата в тялото, холестеролът се повишава, а съставът на кръвта леко се променя, така че да се съсирва по-добре. Това от своя страна увеличава риска от инсулт или инфаркт на миокарда. Почти всички органи и функции в тялото реагират на стреса. Хипофизата отделя повече адренокортикотропен хормон, който от своя страна стимулира отделянето на хормоните кортизон и кортизол. Те имат свойството да потискат функционирането на белите кръвни клетки - „войниците", които се борят с болестите и имунната реакция. Този комплекс физически промени се нарича реакция „бий се или бягай" и очевидно има за цел да ни подготви за непосредствена опасност. Днес в повечето случаи стресът не се дължи на физическа заплаха, но въпреки това организмът реагира, сякаш е именно такава.

Повишеното  отделяне на надбъбречни хормони е причината за повечето симптоми, свързани със стреса. Именно заради тях, стресът може да доведе до недостиг на някои хранителни вещества. Повишеното отделяне на адреналин кара организма да ускори метаболизма на протеините, мазнините и въглехидратите, за да се произведе бързо енергия, която да бъде на разположение на тялото. Тази реакция кара организма да отделя аминокиселини, калий и фосфор, да изчерпва запасите от магнезий в мускулната тъкан и да трупа по-малко калций. Освен това при стрес, организмът не усвоява добре храните. В резултат на това, особено при продължителен или чест стрес, тялото остава в недостиг на много хранителни вещества и не успява да ги възстанови както трябва. Много от болестите, свързани със стреса, се дължат на такъв недостиг на хранителни вещества, особено на витамини от групата В, които са много важни за функционирането на нервната система, както и на някои електролити, изчерпани от реакцията на организма при стрес. Стресът усилва формирането на свободни радикали, които се окисляват и увреждат тъканите, особено клетъчните мембрани.

Тревожността, пристъпите на паника, обсесивно-компулсивните разстройства, посттравматичният синдром, дисоциативните нарушения и фобиите са сред най-сериозните емоционални прояви на стреса. Често те се дължат на минало събитие, с което човек тогава не е могъл да се справи.

Много хора отдават породените от стреса симптоми на „нервите", и всъщност той наистина засяга най-напред онези части на тялото, които са свързани с нервната система, особено в храносмилателните органи. Симптомите на нарушения в храносмилателната система в резултат на стрес могат да включват обостряне на язва или спастичен колит. Ако на стреса не се обърне подобаващо внимание, това може да доведе до по-сериозни заболявания.

Стресът може да бъде остър или хроничен. Хроничният е особено опасен. Постоянното състояние на стрес постепенно изчерпва организма. Поради въздействието му върху имунната реакция, той повишава предразположеността към заболявания и забавя оздравителните процеси.


Поръчки по телефон:

0888 819 588


Работно време: 10.00 - 18.30 ч.
Почивен ден: неделя и национални празници

Върни До Горе